Легендата за Кракен има древен произход.Тя е била разпространена сре северните народи,които поради своите оскъдни и примитивни зоологически познания са наричали с крабб(Krabbe) – (морски паяк) всяка твар,имаща множество крайници.Кракен е общо название за гигантските калмари и гигантските октоподи.Тези „чудовища от дълбините” били неведнъж срещани от моряците на Севера.
Един от първите обстоятелствени опити за разяснение на загадката се появява в книгата „История на природата на Норвегия”(1752-1753) на Понтопидан.Авторът,служител на църквата,бивш епископ на Берген,посвещава цяла част от двутомния си труд именно на изследване на легендарните животни в северните морета.Започвайки с разкази за сирените и за морския змей,той преминава към описание на това,което нарекъл „безспорно най-огромното морско чудовище” :
„Наричат го Krake,Kraxe,и по-често – Krabbe.Това напълно подхожда на огръгленото,сплестнато същество,имащо множество крайници,или „клони”.Наричат го още „Ankertrold”(злодей),но очевидно никой от древните или от съвременните автори няма ясна представа за това създание.”Нашите рибари” – пише Понтопидан – единодушно твърдят,че понякога,особено в жарките летни дни,когато излизали в открито море,се сблъсквали със силно изменение на дълбочината(35-40м,вместо очакваните 145-180м).В такива места по правило почти напълно липсвало риба.Затова те си мислели,че под тях на дъното се намира кракен.Според тях именно това същество не позволявало да измерят нормално дълбочината.Намаляването й свидетелствало за това,че животното се повдига към повърхността.И тогава,без да губят време,рибарите прекратявали лова,хващали веслата и колкото се може по-бързо отплавали към нормалната дълбочина,където могли да се почувстват в безопасност.Спирайки,те наблюдавали как на повърхността на водата се появява огромно чудовище.То изплуввало,докато не покажело цялото си тяло,което човешкото око не можело да обхване с поглед.Гърбът му достигал до около 2км в кръг ; на пръв поглед приличало на струпване на малки острови,заобиколени от някаква субстанция,плаваща и люлееща се като морски водорасли.
На повърхността се появявали възвишения,приличащи на пясъчни дюни,над които подксачали множество малки риби,докато не потънели във водата.И тогава над морската повърхност израствали,постепенно разширявайки се,много на брой блестящи шипове или рога,достигащи на височина и ширина размерите на корабна мачта.Разказва се,че ако „ръцете” на това същество обхванат и най-големия военен кораб,те биха го завлекли със себе си в бездната.
След като в продължение на няколко кратки минути чудовището се задържало на повърхността,то започвало бавно да се потапя и в този момент опасността била толкова страшна,колкото и преди – потапяйки се,животното предизвиквало такива кръговъртежи и плискане на вода,че завличало след сеже си всичко наоколо.
Доколкото това необикновено животно се отнася най-вероятно към октоподите или морските звезди,то неговите „ръце”(или „рога”) за всъщност пипала.С тяхна помощ кракен можел да се придвижва и да си набавя храна.Търсенето на храна значително се улеснявало благодарение на способността му да изпуска силна,примамваща рибите миризма.Старите,опитни рибари са знаели за още една особеност на кракен.Те наблюдавали как няколко месеца подред това чудовище не преставало да поглъща храна,преживяло и през следващите няколко месеца изхвърляло съдържанието на своя храносмилателен тракт обратно в морето.При това очистване на червата повърхността на водата се оцветявала с екскременти и изглеждала гъста и мътна.Казват,че тази „тиня” толкова се харесвала на вкус и на мирис на рибите,че те се стичали от всички страни и се събирали над кракен.И тогава той разтварял своите пипала и поглъщат дългоочакваните гости,да ги преживя,да ги преобразува в поредната порция примамка за техните роднини.
Такава е легендата за Кракен.
В средата на 19 век тази легенда оживява : френската корвета „Алектон” се сблъскала с огромен кракен.В битакта участвал целият екипаж.Стреляли в животното,хвърляли харпуни и се опитвали да го измъкнат с канджи от водата.Но харпуните и канджите не се задържали в мекото тяло.Докладът на капитана на корветата за това произшествие бил прочетен на заседание на Френската академия на науките,но веществени доказателства,които да убедят учените в съществуването на огромните чудовища,нямало.
Такива били получени през есентта на 1873 г.Двама рибари и едно момче ловили риба в един залив на Нюфаундленд.Виждали някаква огромна маса,плаваща на повърхността,те решили са отломки от кораб след корабокрушение.Един от рибарите се приближил до тази маса и ударил с канджа.Внезапно тя оживяла,надигнала се и хората установили,че са се натъкнали на Кракен.Дългите пипала на чудовището обхванали лодката.Тялото на кракен започнало да се потапя и потеглило със себе си и лодката.момчето запазило самообладание и с томахавката отсякло ръцете на чудовището.Кракен изпуснал мастило и оцветил водата наоколо,ппотопил се в дълбините и изчезнал.Рибарите побързали към брега.Пипалото било предадено на местния естествоизпитател Харвей(за цели $10?!).Така за първи път в ръцете на учените попаднала част от тялото на мистичната „риба-дявол”,за съществуването на която се били водили спорове в продължение на много векове.
Днес тези огромни морски чудовища са идентифицирани от науката като огромни калмари,Architeuthis(архитеутис).
За хората които предпочитат артефактите пред морските деликатеси,Кракен е неостаряваща легенда,вълнуващо сказание,завещано ни от древните скандинавски народи и намерило своето продължение в редица произведения на литературната фантастика и кино.
Заглавие: Kракен (Легендада за Кракена) 
Съб Май 19, 2007 11:24 am
