Тридесетгодишна война

Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.) е голяма война в Европа, като военните действия се развиват главно в Германия.

Редица династични, териториални и религиозни въпроси са причина за избухването и воденето на войната. Войната може да бъде главно разбрана като Съюз на: германските протестантски принцове, Франция, Швеция, Дания, Англия, Холандия срещу Съюз между: Испания, Свещената римска империя и католическите принцове.

Бохемски период (1618 – 1620 г.)

Войната започва с недоволство на протестантските благородници в Бохемия (под властта на Хабсбургите) срещу католическия крал Фердинанд (по-късно свещен римски император Фердинанд II). Войната се разпростира в Европа, заради неспособността на германските държави да действат единодушно и амбициите на другите страни в Европа.

Въстанието на бохемците избухва в Прага, където двама имперски войници са изхвърлени през прозореца (Втора Пражка дефенестрация) от двама представители на Бохемската Диета (май 1618 г.). Фердинанд е обявен за детрониран и престолът на Бохемия е предложен на курфюрста на Пфалц — Фридрих V. Въстанието обхваща и други владения на Хабсбургите — Габриел Бетлен организира въстание в Трансилвания; херцогът на Бавария Максимилиан, заедно с католическата армия на фон Тили, помага на имперските войски да потушат въстанието в Бохемия, побеждавайки въстаническата армия край Прага (ноември 1620 г.). Ханс Георг Саксонски, лидер на немските протестантски принцове, поддържа Фердинанд II. Фридрих V, наричан крал за една зима, губи короната на Бохемия. Войната продължава в Пфалц, а в Бохемия се извършват репресии.

Пфалцки период (1620 – 1623 г.)


Мансфелд и Кристиан фон Брауншвайг водят революционните сили в Пфалц. Фридрих V очаква помощ от тъста си, краля на Англия и Шотландия Джеймс I, но не получава ефикасна подкрепа. Пфалц е завзет от фон Тили, който печели битките при Вимфен и Хост (1622 г.). Земите на Фридрих V са конфискувани и Горен Пфалц, заедно с мястото в електоралната колегия, са дадени на Максимилиан Баварски. Императорската армия побеждава при Щатлодн (1623 г.) и слага край на този етап от войната.

Датски период (1623 – 1629 г.)

С тази фаза на войната, конфликта се превръща от германски в европейски. Кралят на Дания Кристиян IV се включва във войната, поради страх от засилване на мощта на Хабсбургите в Северна Германия. Официално той посочва религиозни причини за участието си, но в действителност цели да разшири владенията си в Германия. Англия и Холандия подпомагат с финансови субсидии протестантските съюзници, като Англия изпраща и няколко хилядна армия. Кристиян IV нахлува в Германия. Имперският генерал Валенщайн побеждава Мансфелд фон Брауншвайг при Десау (1626). Малко по-късно датския крал е тежко победен от фон Тили при Лютер.

Валенщайн потегля към Ютландия и нахлува в Дания, но е победен при Щралсюнд (1628 г.). През 1629 г. Дания сключва мирен договор, с който излиза от войната и предава северногерманските епархии. Декретът на възстановяването (1629 г.), издаден от император Фердинанд II, се опитва да подсили религиозният мир, съгласно Аугсбургския договор и отнема титлите на протестантските владетели, придобити след 1552 г. Този декрет събужда отново съпротивата на германските протестантски принцове.

Шведски период (1629 – 1635 г.)


Густав II Адолф, крал на Швеция, се включва във войната. Той се страхува, че амбициите на Фердинанд II, могат да застрашат шведския контрол над Балтийско море. Като протестант шведския крал се обявява срещу Фердинанд II, но получава подкрепа и от католическа Франция, която се управлява от кардинал Ришельо. Шведската армия нахлува в Германия. Междувременно Фердинанд II е убеден да освободи от армията Валенщайн (1630 г.), който има врагове в Империята. Тили оглавява имперските сили. Той превзема Магдебург, докато протестантските принцове се колебаят дали да подкрепят Швеция. Ханс Георг Саксонски, единствен от тези, които се колебаят, подкрепя Густаф II Адолф, защото му обещава по-изгоден съюз.

Обединените сили разгромяват фон Тили при Брайтенфелд (1631 г.) и установяват контрол над Северна Германия. Густав II Адолф напредва и фон Тили е победен и смъртоносно ранен при Лех (1632 г.). Валенщайн отново е призован от императора. Той побеждава саксонците и среща шведите при Лютцен (ноември 1632 г.). Там шведите побеждават, но Густаф II Адолф е убит и антихабсбургската коалиция е дезорганизирана. Валенщайн след поражението си става пасивен и влиза в тайни преговори с противника. Междувременно способният антиимперски генерал Бернхард фон Ваймар-Сакс побеждава при Регенсбург (1633 г.).

Валенщайн е убит през 1634 г. след заговор на Фердинанд II. Скоро имперските сили, под командването на Галас побеждават Бернхард фон Ваймар-Сакс при Нордлинген (февруари 1634 г.). Германия е в икономическа криза, земите ѝ са опустошени и пропити с кръв. Общото желание за мир, води до договора в Прага (1635 г.). Това споразумение променя Декрета на възстановяването и помирява католици и протестанти. Приет е от почти всички германски принцове и свободни градове. Обединената имперска армия трябва да воюва срещу шведите в Германия. Общия мир изглежда предстои, но Ришельо не може да се съгласи с възстановяване на силата на Хабсбургите.

Френско-шведски период (1635 – 1648 г.)

Франция влиза официално във войната през 1635 г. Оксентиерна, шведският канцлер, поддържа Ришельо, за да запази позициите на Швеция в Германия. Започва последният етап на войната, която обхваща почти цяла Европа: Холандия и Франция се противопоставят на Испания, Франция и Испания водят война за контрол над Италия, войната се разспростира и на Иберийския полуостров, Португалия се бори за независимост от Испания, Франция напада Испания, а Дания атакува Швеция.

Австрийската армия нахлува във Франция и постига временен успех. Този период от войната е крайно неуспешен за Империята. Бернхард фон Ваймар-Сакс и шведският генерал Банер побеждават в Германия. През 1636 г. Банер печели голяма победа при Витщок. Бернхард фон Ваймар-Сакс провежда редица успешни кампании и превзема Брайсакс (1638 г.), но умира през 1639 г., а Банер през 1641 г. Междувременно император Фердинанд II е наследен от император Фердинанд III (1637 г.). През 1642 г. Ришельо умира, но посоченият от него наследник като пръв министър, кардинал Джулио Мазарини, продължава френската политика в същата насока. Германия е изтощена от войната.


Мирните преговори започват през 1640 г., но дипломацията върви бавно и несигурно. Междувременно империята е атакувана от армиите на шведа Торстенсон и френските генерали принц Луи дьо Конде и виконт дьо Тюрен. Торстенсон побеждава императорската армия при Брайтенфелд (1642 г.), надделявайки над Галас и потегля на север, за да победи датския съюзник на Хабсбургите. Побеждава Хатцфелд при Янкау (1645 г.). Междувременно Конде (на 22 години) побеждава цвета на испанската пехота при Рокроа (1643 г.). През 1645 г. Конде и Тюрен разгромяват имперските войски при Ньордлинген. Австрия е разгромена и противникът ѝ е близо до Виена. Най-силният ѝ съюзник — Бавария е окупирана. Конде разгромява испанците при Ланс (1648 г.). Победите на Конде, Тюрен и шведа Врангел ускоряват подписването на мир — Вестфалския мирен договор от 1648 г.

Основните последици от войната са: намаляване на германското население, опустошаване на германското земеделие, сриване на немската промишленост и търговия, западане на властта на Свещената римска империя и Хабсбургите, превръщането на Франция във водеща политическа и военна сила в Европа, трайно сътрудничество на Франция със северния хегемон — Швеция. Установява се траен религиозен мир в Германия. Започва отчуждението на Австрия от отстаналата част на Германия.